Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири.
Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?
В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.
Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:
– Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.
– Добре. – Казал гостенинът и двамата си легнали.
На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.
Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.
Той не можел да пита и просто тръгнал.
Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.
Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.
В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.
Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.
На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.
Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.
Нашият монах вече не издържал и попитал:
– Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.
Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.
– Аз не съм монах, – казал той – а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.
– От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.
– Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.
– После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.
– Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?
– Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.
Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.
– Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.
– Добре. – Казал гостенинът и двамата си легнали.
На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.
Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.
Той не можел да пита и просто тръгнал.
Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.
Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.
В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.
Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.
На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.
Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.
Нашият монах вече не издържал и попитал:
– Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.
Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.
– Аз не съм монах, – казал той – а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.
– От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.
– Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.
– После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.
– Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?
– Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.
Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.
stani pisatel 21/09/2013 17:15
Тази притча не е най-добрият пример з аправосъдие..поуки и тн..
Пъврото правосъдие- не е решило проблема с отравянето генерално.
Хората които са искали да ги отроват- пак биха постъпили така- докатоне си свършат делата- и докато някой не ги разобличи..
Тоест – тук ангелът само е предпазил първият опит за отравяне..
Вместо да разобличи самите отровители- и хората да знаят кой иска да ги трови.
Вторият случай- също търпи критика, вместо да му дава чашата.. за да го очисти, е могъл примерно един гръм да го тресне..
После казва ли се, тази чаша дали е измита от отровата- и колко хора които са се добрали до нея- имат възможност да са утрепани също-без да имат вина???
Третият случай- вместо да се яви на внучката, която да почне да копае- да им затрива къщата- строена с любов. А са имали и риск за животът им в пожар…И това, че след откриването на съкровището- ще живеят без да се трудят- цял живот- не дава никаква смислена поука за хората..
Накрая- раздаването на крайно правосъдие- чрез отнемане на невинен живот на момчето, вместо да се отнеме животът на бащата, също няма логика.
Един източник на злото- както е бил бащата, е могъл да си създава още деца- които да му следват пътя..така че решението да убие един син, значи ли че трябва да затрива всички синове- на този баща, за да не тръгнат по бащиният лош път? Тук ангелът дори не е дал правото на на избор на момчето, още преди да стане съзнателен човек — дали да тръгва или не по пътя на баща си.. Тоест Ангелът като е знаел така и така, че ще тръгне- защо се е родило тогава това дете??? Ами го убива в дадена възраст??
Изобщо доста нелогични доводи за правосъдие…от страна на нещо което е решило, че е ангел и има по висши права над хората, за да им се бърка в живота.
Всеки сам си решава как да живее- дали в грях или не..
И да, във всеки има и добро и зло- но важното е ако има някакви ангели- те да се стараят да показват пътя на доброто в хората- и да ги учат да бъдат по-добри. Да ги учат как да се борят със злото..
Но все пак, идеята на приказката е, че не винаги това което виждаме- е това което е в действитемност, и че след всяко зло идва добро…
или в този ред на мисли.. както се казва..
За да има красива Дъга- трябва да има малко Буря.
Бъдете добри 🙂
stani pisatel 21/09/2013 17:43
И да знаете, принципно доста религии са измислили и рай и ад- за да държат хората в страх за делата си тук-на земята..За да се страхуват от Богът който наказва а не прощава. Тоест Религията, която плаши хората с лошият Господ, е нищо повече от Философско учение, тип Вътрешна Политика с свои правила, и закони, която цели да държи хората в страх, за да контролира тълпата и възпитава по-лесно тази маса от народа- която не е много грамотна, образована или учена.
И понеже е трудно на един див човек да му обясниш защо не е хубаво да убива или да е зъл- най-лесно е да му обясниш, че ако продължава така- има една много мощна Сила- Господа, и това което не го вижда- ще го накаже рано или късно… Това е идеята за религиите- да превъзпитават дивото в хората, чрез нещо Велико и Необяснимо..и понеже то е винаги такова…народа винаги ще се връзва и страхува от неизвестното..
А човек трябва доста да е извървял път и от грешки, за да стигне сам до изводът, че животът е такъв какъвто си го направим ние-тук на земята може да си сътворим и ад и рай- стига да го искаме..
Можем да водим добър или лош, живот- независимо от проблемите-които ни сполетяват.. и нямаме право на оправдания за грешките ни, ами трябва да се научим да си поемаме отговорността..за живота- и да полагаме усилия за да бъде по добър и на нас самите- и на близки и човечество.
Славко Костов 12/11/2013 05:55
Религиите са създадени от мъдреци да спасят човека от най-голямото зло, алчността, вродена в него. Но те както и комунизма са победени от това зло. Злото тук на земята винаги побеждава. То ще стане и причина за края на всичко живо върху земята.
Mup 11/11/2013 13:58
Щом си изписал толкова много под всичко това, явно не си хванал смисъла или не искаш да го хванеш! 🙂 Често, когато човек много мисли, по-добре да не казва какво е измислил! 🙂