Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
– Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
– Защо? – попитал го клиентът.
– Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
– Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
– Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
– Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
– Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
– Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.
– Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
– Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
– Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
– Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
– Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.
stani pisatel 21/09/2013 17:58
Хубаво е казано накрая, че човек сам трябва да иска да е Добре!
Без да положи усилия- наготово нищо не идва…нито знания, нито прекрасен живот.. Но да не се заблуждаваме- че бог е някакъв магьосник с вълшебна пръчица.
Всичко е в главите ни и между ушите ни… ние сме тези които сами могат да намерят сили- да излезнат от даден проблем или да преодолеят трудностсите.
Не е въпросът да се молиш на някого- и да чакаш той да ти направи животът хубав. Идеята е да се молиш, в себе си- да вярваш в себе си- така че да ти дойде сила и увереност – за да си промениш живота.
Човек е този който променя съдбата си- не Господ. И ако го е искал много силно- докато се е и молел- после казва, че това се дължи на Господа!
Не, дължи се на силната му вяра в бъдещето, в промяната и силното му желание- това е!
Затова някои вярват .някои не, просто никой не тълкува правилно понятието Господ..
Господ е силата, която я има всеки от нас във себе си- тази енергия, която го кара да живее, да се бори и да върви напред.
Но всеки човек, си я вижда тази идея по различен начин, дава й имена на Господ, дава и Облик, и му е по-лесно да не вярва в себе си- но в нещо по голямо от него, което му води животът и съдбата..
Понеже повечето хора са наистина безволеви- и са свикнали да ги води някой като овце, някой да им казва как да живеят, вместо сами да стигат до истината, до принципите и законите, и сами да поемат отговорност за постъпките си..
Мирена 22/04/2014 04:37
Не е така!
Прав си донякъде,но ако се разболееш-което въобще не ти пожелавам и,лекарите са безсилни,какво ще правиш-как ще си помогнеш сам.
Ако Господ не ти дава,как би могъл сам да вземеш!