Мисията, която си е поставил дядо Добри е много проста и ясна,

каквато трябва да е всяка една мисия. Дядо Добри събира средства за българските храмове. От една страна подобна цел изглежда абстрактна и нереална. Много трудно можем да си представим как възстановяването на толкова голям храм като „Св.Александър Невски“ зависи от един старец, сякаш изплувал от дълбините на времето. Погледнато от друг ъгъл, това би трябвало да е дейност на Българската Православна църква. Няма смисъл да коментираме факта, че най-големият дарител е именно Дядо Добри, а не политик или бизнесмен. Казусът може да се обобщи само с една дума – съвест. Тази шест буквена категория, заложена у всеки от нас.

Дядо Добри

Изтърканото клише гласи, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. Или мисията, която следва.

Дядо Добри не е празен мечтател, той е благодеятел именно с упоритост и всекидневно бдение. Резултатът от неговото мисионерство става все по-значим с времето и тук може би е нормално да споменем за някои от по-важните дарения:

  • 2005 година. Първата известна сума, която дарява дядо Добри е 10 000 лева. Парите са за църквата в родното му село Байлово. Храмът „Св.Кирил и Методий“, в чиито двор живее старецът е реставриран към настоящият момент.
  • 2007 година. 25 000 лева са събрани за ремонт на еленишкият манастир „Св.Богородица“ и Църквата „Св.Георги“ в Горно Камарци. Манастирската обител е на близо 500 години и във вековете на робството е била книжовен център. С дарените 15 000 лева е ремонтирана фасадата и част от стенописите. Храмът в село Горно Камарци също е обновен, благодарение на дадените като ктиторско дарение 10 000 от Дядо Добри
  • 2008 година. Калоферската църква „Св.Богородица“ е подпомогната финансово от Дядо Добри и това позволява ремонтирането на покрива и купола на храма. Интересен факт е, че на броени метри се намира фактическото родно място на Христо Ботев.
  • 2009 година. В навечерието на „най-българският“ празник – 24 май, светецът от Байлово дарява сумата от 35 700 лева за храм-паметник „Александър Невски“. В този ден той влиза в преддверието на храма както винаги, отива при Секретаря на църквата и с думите „Ела да ти дам пари за храма“ му връчва дарението. Това е най-големият документиран дарителски акт в новата българска история.

Към настоящия момент мисията на Бай Добри продължава. И съвсем скоро още някой български православен храм ще бъде възкресен. Колко от нас обаче са готови да поемат по пътя на стогодишния старец?

Дали Дядо Добри е светец сред нас? Прочетете по този въпрос, ето тук.




  1. Rosen Markov 28/04/2016 16:07 Reply

    Жалко, че не съм и на една четвърт добър колкото дядо Добри! Той наистина е светец!

Псевдоним:
E-mail:
Уеб сайт:
Коментар:
 Коментирай