Общо 25 000 лева е предал старецът за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци.

Къде се намира

Горно Камарци е малко китно селце разположено в планински район. На север се намира Стара планина, а на юг – Средна гора. Намира се между магистрала “Хемус” и подбалканския път. От селото тръгват пътищата за два старопланински прохода – Витиня и Арабаконак. На югоизток след Долно Камарци се намира и проходът Гълъбец. Съвсем близо в Стара планина се намират н връх Звездец, а на изток и връх Баба. В близост до селото е началото на река Макоцевска. Близки населени места са Осоица, Саранци, Долно Камарци, Стъргел и Буново. Най-близки градове са Ботевград и Елин Пелин.

История на манастира

Елешнишкият манастир “Света Богородица” е основан през 16в., като основен вдъхновител и пряк изпълнител за изграждането му е Пимен Зографски от София. По това време манастира е важен книжовен и религиозен център в областта, като от тогава са запазени Четвероевенгелие, Псалтир и др. книжовни паметници, съхранявани в Националния църковен историко-археологически музей в София. През 1793г. Светата обител е разрушена от кърджалиите, но в 1820г. е изграден наново.

Архитектурно състояние

Понастоящем Елешнишкият манастир е действащ, но без монашеско братство. Комплексът се състои от църква и жилищни и стопански постройки, които са в много лошо състояние. За сметка на това, църквата датираща от 16в. е възстановена наскоро и в днешния си вид представлява малка еднокорабна, едноабсидна конструкция с притвор и добавен по-късно към южната фасада открит притвор. В храма са запазени стенописи от три различни периода. Първите стенописи принадлежат към самото начало на 17в. и това са няколко сцени и фигури с образите на Св. Козма, Св. Никола и Св. Мардарий. Вторият стенописен слой е запазен най-добре в притвора и тези стенописите са значително по-слаби от тези на първия период. Третият слой рисунки е изпълнен през 1863г., като интерес представлява композицията “Страшният съд”.
Иконостасът на църквата също е интересен с иконите си “Св. Богородица”, “Исус Христос”, и “Архангел Михаил”, датиращи от началото на 19в.

И още

По време на османското владичество Елешнишкият манастир е бил книжовно средище, в което са създадени множество ръкописи, към него е имало и килийно училище. За нуждата на богослужението тук се пишат книги или се набавят от други книжовни средища.

В Елешнишкия манастир известният книжовник Байчо Граматик преписва едно Свето Четириевангелие, употребявано по-късно в Етрополския манастир, с приписки от 1577, 1718, 1730 г. и което днес се намира в библиотеката на Св. Синод. Книжовните паметници от това средище, дело на грамотни хора, съдържат интересни бележки от ХVІІ-ХІХ в., свидетелстващи за икономическото положение и тежките изпитания на населението по време на кърджалийските набези. Съдейки от десетките приписки, Елешнишкият манастир е бил духовно средище и пристан, посещаван от много поклонници през вековете. Всички споменават местния жител Иван Ракиджията, инициатор на построяването на манастир на това място. Наблизо има аязмо – извор със светена вода, идваща от 1000 м дълбочина, наричан Кайнак. Разказват, че в обителта имало скривалище на Левски. При разгрома на Ботевата чета в началото на юни 1876 г., тук намерили подслон някои от оцелелите четници. След 1966 г. Елешнишкият манастир запада, в него няма постоянно живеещи монаси.

През 1988 г. е решено да се възстанови манастирът в стария си вид и стил и от началото на 1989 г. започва реставрационна работа. След демократичните промени мястото отново се оживява. През 2001 г. е завършено възстановяването на черквата и тя е преосветена от Велички епископ Сионий. Пред нея е издигната камбанария, в която е окачена старата камбана. Храмовия празник на обителта е Успение Богородично – 15 август.