Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си.
То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.
Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.
Жената видяла, че момчето било много гладно
и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:
– Колко ви дължа?
– Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
– Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.
Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.
Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.
Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му. Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да й спаси живота. От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.
Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил фактурата, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.
Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери фактура, която ще изплаща до края на дните си. Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на фактурата. Тя прочела следните думи:
Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели.
Радостни сълзи изпълнили очите и сърцето й. Тя прошепнала: “Благодаря ти Господи, че любовта ти е докоснала ръцете и сърцата на хората”.
Казват, че хлябът, който си хвърлил във водата, се връща при теб.
Едно добро дело, което си свършил днес, може да се върне при теб или на някой, който обичаш тогава, когато най-малко очакваш.
Ако това добро не ти се върне, то поне си направил света малко по-различен.
А не е ли в крайна сметка точно за това животът?
Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим…
Много хора преминават покрай нас през живота ни, но само истинските приятели оставят своя отпечатък в нашите сърца.
– Колко ви дължа?
– Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
– Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.
Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.
Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.
Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му. Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да й спаси живота. От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.
Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил фактурата, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.
Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери фактура, която ще изплаща до края на дните си. Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на фактурата. Тя прочела следните думи:
Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели.
Радостни сълзи изпълнили очите и сърцето й. Тя прошепнала: “Благодаря ти Господи, че любовта ти е докоснала ръцете и сърцата на хората”.
Казват, че хлябът, който си хвърлил във водата, се връща при теб.
Едно добро дело, което си свършил днес, може да се върне при теб или на някой, който обичаш тогава, когато най-малко очакваш.
Ако това добро не ти се върне, то поне си направил света малко по-различен.
А не е ли в крайна сметка точно за това животът?
Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим…
Много хора преминават покрай нас през живота ни, но само истинските приятели оставят своя отпечатък в нашите сърца.
stani pisatel 21/09/2013 18:23
Доброто е водещото, няма как един лош човек- към теб самият, да ти стане приятел.
Същото е и ако решиш да упражниш лошо -върху маса от хора..
Ако няколко лоши хора- се съюзят- за да управляват други хора..примерно да извличат полза от тях или да ги манипулират..
Пак лошотията ще съществува- но за малко и до определен момент…до момента, докато някой я търпи… Тя самата не създаванищо- ами само черпи енергията на другите и ресурситер тя- сама по себе си е разрушителна, не създателна- като животът!
Възможна е да съществува, само докато другите хора върху които е упражнявана -не се усетят, и не я разобличат. И докато не срещне Любовта и Доброто.
Така, че винаги доброто и любовта е водещо, за влияние сред хората и не само.. Дори една лъжа, едно зло за да се прокара-трябва много добре да е преоблечена- в добродетели- за да заблуди хората, и да проработи.. но тя винаги се проваля.. просто защото животът така е устроен природно- че лошото не може да създава нищо..
Животът сам по себе си е творение на Любовта. а не на омразата.
Само тази енергия е творяща и течаща, в замърсените реки няма живот.
Така, че животът е тук и сега на Земята, извън нея е невъзможен поне сега и поне физически.. Та ценете животът, пазете го и създавайте, вместо да разрушавате..
Vili Filipova 14/01/2014 19:14
mnogo silno-no za radost na sveta-viarno !!!