Дядо Добри е роден през 1914 година в село Байлово

 

Малкото селце с едва 300 жители в полите на Средна Гора е родно място и на друг велик българин – писателят Елин Пелин. Всъщност Байлово е основано от неговия прадядо. Интересен факт е, че в близост до Байлово се намира една блатиста местност, наричана „блатото на Андрешко“ – прототип на известния разказ. За изследователите е ключов и един друг момент, а именно преминаването по тези земи на войските на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик. Походът му срещу турците обаче е възпрепятстван от лошото време.
Та всичко това иде да покаже, че село Байлово изобщо не е случайно място, отдалечено на хвърлей място от София. И че хората, които се раждат там са белязани. Също като Дядо Добри. Той се ражда на 20ти юли 1914 година, в разгара на Първата световна война. Войната, която отнема неговия баща и принуждава майка му Катерина да отгледа сама своите деца и да ги изучи.

Житие на дядо Добри


Дядо Добри не помни своето детство и учение, което е преминало в „града“. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940. Времето, по което „дойдоха германците“. Пак по това време през една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. Отначало всичко било наред, но с времето се отчуждил с жена си и предпочитал манастирите. Той има четири деца и е надживял две от тях. Като пораснали те се пръскат по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и досега се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото. Почти не се знае как е протекъл животът на този жив безсребърник. Дядо Добри не обича да говори за себе си, защото “не той е бил важен“, а вярата и храмовете, за които събира пари вече повече от десетилетие. В едно от редките си интервюта споменава, че се е занимавал със земеделие. И толкова.

Преди десетина година Дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата.

Близките му не само, че не го разбират, но и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово – само на броени метри от дома на Елин Пелин. Преди близо две десетилетия започва своята странническа мисия и всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово. Две години по-късно 25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година Дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.

2009 година, месец май. На дарителската сметка на Храм – паметник „Св. Александър Невски“ са преведени 35 700.

Срещу които стои името Добре (Добри) Добрев от село Байлово. Житието му ще приключим в сегашно време. Защото и днес можете да видите беловласия старец с шаячните потури, с власеницата и със светлина в погледа. Той е дарен с безвремието на светостта.

Повече за неговите дела, можете да разберете от неговите Мисии

 



Житие
4.99 (99.71%) 69 votes
  • Nina Richi

    Жив светец! Да се засрамят разни хора, които имат финансови възможности, но не дават за благотворителност или ако се сетят, правят параклиси, за да си очистят съвестта. Съвест не се чисти само в определен ден, трябва да е чиста винаги, като на този свят човек.

  • yana

    Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано
    на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
    Матей 18:18

  • Ники Николов

    Da si jiv i zdrav diado dobri,gospod zdrave da ti dava i oshte dalgi godini jivot! 🙂

  • Георги Спасов

    Човекът е Човек. Само не ми се връзва това, дето всеки ден ходи от с.Байлово до София и обратно. Това са над 40 км в едната посока и за човек на неговата възраст би отнело не по-малко от 8 часа. 8 насам + 8 обратно + ? стои пред храма да събира пари + ? за сън и т.н.? Не искам да умаловажавам делото му, но май медиите са се престарали.